Димитър Бербатов напусна терена в 30-ата минута на позорния разгром от Сърбия с 1:6. Дали заради контузия или не, поне така се видя, че не е в него причината за отчайващата игра на националния отбор, както упорито се опитват да внушават напоследък медии и коментатори. Върхът на тази смайваща тенденция беше снощният коментар на БНТ по време на мача. Докато Бербатов беше на терена, Петър Василев не спря да се занимава с него и в пълен разрез с картината, която виждаха зрителите, да внушава, че той не си дава зор, че не му се играе за националния отбор и т.н. Това предизвика безпрецедентната намеса на мениджъра на футболиста в ефира на БНТ на почивката.

Мнозинството обикновени любители на футбола сигурно наблюдават с недоумение как след всеки мач на Митко Бербатов в националния отбор се развихрят грозни страсти и към него се насочват от всички посоки жилата на скорпиони. Защо най-големият ни футболист в момента, човекът с най-много голове за националния отбор за всички времена, става обект на такава злоба и завист? Не само във спортните форуми, където властва запалянковщината на неграмотните пубертети, но и в ръководството на футбола ни, и в големите медии. Кой изгражда една цяла митология, че Бербатов бил балерина, манекен, високомерен, не можел да води отбора, да вкарва във важни мачове и пр., и пр.?

Дали всичко идва от естествено присъщия на българина “гений на завистта”, както беше казал Елин Пелин? Или става дума за медийна кампания, която трябва да срине имиджа и психиката на Бербатов и да не допусне той да стане и най-големия български футболист за всички времена, каквито реални изгледи има след като премина във великия “Манчестър юнайтед” за рекордните 32 млн. паунда.

Има хора, които са решени да не допуснат това да се случи. Първият заподозрян е Христо Стоичков, носителят на “Златна топка”, бившият кумир, направил после немалко, за да срине сам пиедестала си, но е публична тайна, че той не желае някой да го надмине някога. Любителите на футбола знаят, че Стоичков има лоби в медиите, спортни журналисти, които е превърнал едва ли не в свои ординарци с помощта на най-различни “стимули”. Затова някои вестници измислят за Бербатов манипулативни заглавия като “Бербатов няма да стъпи в България” (в. “Труд”), когато просто става дума, че ще пътува направо за Сърбия. Самият Стоичков беше жертва на подобни кампании в медиите в миналото, но сега изглежда тази ситуация му допада.
Другият такъв “заподозрян” - в ръководството на българския футбол - е Йордан Лечков, също талантлив играч някога, но с още по-огромно самомнение, който също си вярва, че е най-големият български футболист. Лечков не пропуска да уязви Бербатов след всеки мач на България и сякаш го провокира да си изтърве нервите и наистина да се откаже от национала. Следват другите съмнителни бизнесмени от ръководните органи на българския футбол, които едва ли могат да понесат лесно, че един футболист отдавна не зависи за нищо от тях и схемите им и затова нямат нищо против да го превърнат в изкупителна жертва за дереджето, до което докараха футбола. Ако добавим и удобно наивните млади спортни репортери, които вече вярват, че разбират от футбол и е голяма смелост и професионализъм да намерят вината за всичко у Бербатов…

Тази отрова, която разпръскват скорпионите, се стреми да зарази всичко - запалянковците, лесно поддаващи се на внушения от жадните за скандали медии, футболните среди, самите футболисти - настоящи и бъдещи.
На нея Димитър Бербатов може да противопостави единствено онова, което притежава - своя футболен гений, волята с която стигна до върховете и безупречното си досега поведение на терена и извън него. Милионите зрители в България, Англия и по целия свят очакват тъкмо това от него. Той трябва да издържи, трябва да продължи да играе въпреки посредствените си съотборници, въпреки прогнилия от корупция БФС, въпреки скорпионите - заради тези милиони фенове, заради себе си и заради най-великата игра - футбола.